В тишината на мрака потръпвам сега...
Студът пропуква се в моите длани...
Капчици кръв са следа
единствено останала от любовта ми...
На колене, сред улицата пуста,
с наведена към бездната глава...
До смърт тежи ми вече кръста!
Не мога да се боря, тъй сама...
Дъждът по тялото се стича
и гали хладно острие,
което, в гърдите ми забито,
сърцето ми разби на две! ...