В тишината на мрака потръпвам сега... Студът пропуква се в моите длани... Капчици кръв са следа единствено останала от любовта ми...
На колене, сред улицата пуста, с наведена към бездната глава... До смърт тежи ми вече кръста! Не мога да се боря, тъй сама...
Дъждът по тялото се стича и гали хладно острие, което, в гърдите ми забито, сърцето ми разби на две!
Боли ме... ала скоро ще отмине И болката не ще усещам вече! Сърцето с тялото ми ще изстине, загубило способност да обича!
Боли ме... премрежен поглед... и сълзи... Нима не свършиха след толкоз време? Извират пак безспир от моите очи... Оплакват теб... живота... и самата мене...
Боли ме... ридание... въздишка... „Още малко, мила, потърпи" - на ум си казвам и прехапвам устни... „Последно, обещавам, те боли..."
Минута още... кръвта с дъжда се слива и в тъжен танц се стича по земята! Безсилно тялото ми се превива... В тунела вече виждам светлината..
С последни сили се повдигам... С глава, обърната към мрачното небе... Кръвта... и болката... Умирам... Дори в смъртта Обичам те...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.