Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер,
в безсилие треперя, боли от вечерта!
Гласът, зовящ утеха, е проглас безответен,
а изходът пред него - заключена врата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up