Aske
110 results
Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...
  557 
Като дявол разпънат на кръст
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...
  832 
Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача, ...
  702 
Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
  1161 
Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...
  1214 
Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
  1467 
I fall apart and start to breath in pieces.
The heavy air runs into my veins,
It’s hunting down my thoughts and never ceases
To prove the gap between results and aims.
Our worlds can make us incomplete ...
  1175 
Да се спася ли или да се разруша?
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...
  829 
Безизходност, безсилие, безпътност
и тежък въздух, който ми присяда.
Поставените цели виждам смътно
и в други е вината, че пропадат.
Неистини, нелепости, нетрайности, ...
  568 
Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...
  940 
Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...
  1045 
Чистотата е играчка за мръсници,
законите на хаоса го изискват,
а истината - плюс за зли езици.
Стените на абсурда ме притискат.
Доверието признак е на слабост, ...
  1170  13 
Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...
  1018  11 
След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.
И си сложи усмивка ехидна. ...
  948 
Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...
  958 
Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...
  821  12 
До:
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи. ...
  1043 
Някога протягах ръце и търсех радост,
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...
  897 
Удряй ме, живот! Побърквай, унижавай
и цялата си ярост отгоре ми излей!
Разделяй и отсъждай, душата изоставяй,
победните си химни в лицето ми изпей.
Убивай ме, живот! И жива ме оставяй ...
  1259 
Аз навеждам глава и забравям
за горчивия вкус на деня.
Всяка мисъл тревожна оставям
в най-далечния кът на ума.
Аз навеждам глава, но поглеждам ...
  1115  17 
Не, не се плаши! Усмивките умират,
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...
  1003  12 
Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...
  978  13 
Някой ден, когато целуна
свойта радост без всъщност да знам,
че е сянка на сън и пробуда
ще има, ти дали ще си там?
Ако искам да тръгна по пътя, ...
  1023 
Блян, желан, но несторен.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят ...
  840 
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...
  1124 
Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно ...
  1792 
Докога да преглъщам душата си
и да казвам през зъби: "Ще мине!",
и да чувам: "Разбирам цената си,
но си длъжна, защото ме има!"
Докога да преглъщам душата си...
  1017  14 
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...
  835 
На демоните бе им леко
да дишат в своя пъклен свят.
Но моите от ужас стенат -
аз бях товар за моя ад.
Избягаха! И дълго молих ...
  865 
Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...
  927  15 
Омръзна ми да нося глупостта ти!
И нямам право, всъщност, да я нося...
Но някой ден, преборя ли честта си,
за тебе милост в себе си ще прося.
  933 
Колко тъжно! Говоря във стихове,
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.
Вече просто говоря със себе си ...
  923  17 
"А у мене някой псува,
за да не заплаче"
Иван Овчаров
Погалвам (от обич)
тез мои присъди ...
  883 
Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...
  999  14 
Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...
  1091 
Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...
  1786  13 
Аз не искам да зная. Боли!
Замълчи! Аз не искам да питам.
Всъщност, никога няма... Нали?
Колко жалко, платих да опитам.
Безнадеждно. Все тъй ли ще бъде? ...
  1060 
Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...
  2627  23 
Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите ...
  978 
Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая ...
  1294  11 
Random works
: ??:??