Прости, сърце,  самотно биеш,

ето - подарявам ти сълза,

в жарта заровено когато виеш,

нека да те пази тя.

Прости, сърце – знам, болка криеш,

ето - подарявам ти  съня...

Нали понякога си там щастливо,

не, не казвай, че не искаш пак лъжа.

Болиш, сърце, заспивай,

ще ти разкажа и за любовта.

Обичаш тази приказка красива,

макар да казвам ти, че е лъжа.

Болиш, сърце, заспивай,

ще ти разкажа и за нежността,

и за безумна страст ще ти разкажа,

само спри, недей боля.

Спри,  сърце, не искай,

не мога повече, недей,

заспивай и не се събуждай,

ще те погаля някой ден!