Прости, сърце, самотно биеш,
ето - подарявам ти сълза,
в жарта заровено когато виеш,
нека да те пази тя.
Прости, сърце – знам, болка криеш,
ето - подарявам ти съня...
Нали понякога си там щастливо,
не, не казвай, че не искаш пак лъжа.
Болиш, сърце, заспивай,
ще ти разкажа и за любовта.
Обичаш тази приказка красива,
макар да казвам ти, че е лъжа.
Болиш, сърце, заспивай,
ще ти разкажа и за нежността,
и за безумна страст ще ти разкажа,
само спри, недей боля.
Спри, сърце, не искай,
не мога повече, недей,
заспивай и не се събуждай,
ще те погаля някой ден!
© Ваня Всички права запазени