Малък бях и едвам краката си тътрех
във панталона от груба аба,
гореше ме нещо, нещо отвътре
и плачех на двора под нашта върба!
Кучето, по свойски говорейки с мене,
ме докосваше със своята опашка
по протритите до болка колèне,
а аз изстрелвах яда си със прашка!
С патрон от прегъната, мека, телчица
уцелих в корема едно врабченце!
Тупна на земята малката птица,
спря, да трепери и рита с краченца! ...