1 дек. 2015 г., 15:45  

Болка 

  Поэзия
401 0 9

Малък бях и едвам краката си тътрех

във панталона от груба аба,

гореше ме нещо, нещо отвътре

и плачех на двора под нашта върба!

 

Кучето, по свойски говорейки с мене,

ме докосваше със своята опашка

по протритите до болка колèне,

а аз изстрелвах яда си със прашка!

 

С патрон от прегъната, мека, телчица

уцелих в корема едно врабченце!

Тупна на земята малката птица,

спря, да трепери и рита с краченца!

 

Помня, как ревнах с гласчето пискливо

и грабнах бързо птичето клето,

опрях го в бузата! Живо бе! Живо

и с моята болка литна в небето!

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??