Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна…
Мълчат изсъхнали стърнища и върби,
а някъде – оттатък хоризонта –
зората свири с хиляди тръби.
Кирпичената къща зад баира
едва стои на своите нозе.
И падат керемидите със трясък,
че няма кой греда да закове… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up