Ревов
147 results
На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...
  27 
Как исках да прекрача Баждърлък!
Висок на ръст, почти като Балкана,
край който диша още Казанлък –
от избата на дядо – до тавана!...
Аз виждам как смокинята цъфти! ...
  66 
Не виждаш ли, небето бяло
откакто вънка зазори?...
Хвани си пътя отначало!
И вкъщи пак се прибери!
Но ти се правиш на юнак! ...
  53 
Защо ли се събуждам рано?
Да пиша нови стихове?...
Или да чопля стари рани
в душата си от векове?...
Нали каквото да напиша ...
  94 
Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина… ...
  104 
Как да те науча да танцуваш „Самба“
като теб те няма, даже в Гутагамба?
Как да ти покажа, стъпките игриви,
като в мен ридаят, храсти и коприви?...
Чувам как реката, почва да клокочи ...
  143 
Когато Утрото изплува
от хълма ведро и добро…
Не знам защо, но ми се струва,
че то е – чайник от сребро!
А Слънцето – ...
  118 
Месецът е строил Звездите като войници!
И прави своята Вечерна проверка:
- Всички Звезди са налице! – рапортува
Месецът със изпънати пръсти и гордо
вирната глава!... Рапорт приет – ...
  134 
Вълча глутница
в зимната нощ –
своя път под звездите
б р о д и р а…
Няма и намек за тишина. ...
  148 
Някъде отвъд баира
между четири страни.
Вятърът за миг не спира
като струна да звъни!...
Да се пръска на парчета, ...
  146 
Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...
  141 
От небето бяло
с бели рамена.
Пада като гребен
боса тишина…
Тих и романтичен ...
  215 
От времето на Каин и на Авел
годините се нижат като цвят…
Ухаят на пелин и на забрава
по пътя си – до рая и назад…
Една и съща зима се повтаря – ...
  133 
Дъскорезницата на Зимата
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...
  176 
Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...
  172 
Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
  195 
Дъждът е мургав котарак
със лапички от бяла пяна!
Ту бавен… туткав и ленив…
Ту палав – като малчуган
след баня! ...
  196 
Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори, ...
  201 
Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...
  149 
Аз не бях Пълководец. Нямах даже рапира,
ала често, на ужким – гледах как се умира…
И умирах за малко… И се раждах отново!
Със юнашка фланелка! И с палтенце готово!
После, слизах от коня, та на коня в краката ...
  186 
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...
  193 
Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...
  168 
В тази малка страна със история славна,
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...
  154 
Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...
  139 
От хълма се прибира Вечерта
и тихичко присяда на балкона,
където от безброй лета
си разтяга там акордеона…
И всеки спомен я настига. ...
  167 
Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...
  205 
Всички пътища водят на юг.
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан. ...
  151 
Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...
  218 
Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...
  163 
На 9 март 2024 година се навършиха 794 години
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...
  209 
Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
  199 
Да клекнеш пред лицето на смъртта
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула. ...
  237 
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
  199 
Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...
  241 
В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...
  188 
Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...
  153 
Под високата камбанария
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца ...
  198 
Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...
  230 
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
  209 
Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...
  200 
Random works
: ??:??