Болка

Sep 3, 2007, 10:16 AM

Poetry

475 0 1

Цигулката плаче,
сълзите й се стичат
по ледените пръсти,
докосващи пианото,
страдайки в самотата си.
Душата се разкъсва,
мелодията губи красотата си.
Устните, прехапани до кръв,
изричат думи пълни с тъга,
мрачен е денят, днес умря и любовта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-09-03T11:28:22+03:00

Умира една,но друга ще се роди!
Потъжи,поплачи,но после пак се усмихни!

Болка

Свързани произведения

Comments

Random works