Болка

3 sept 2007, 10:16

Poesía

512 0 1

Цигулката плаче,
сълзите й се стичат
по ледените пръсти,
докосващи пианото,
страдайки в самотата си.
Душата се разкъсва,
мелодията губи красотата си.
Устните, прехапани до кръв,
изричат думи пълни с тъга,
мрачен е денят, днес умря и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болка

Искате да прочетете повече?

Propuestas