Болка... (посветено на баща ми)

shon (Упорита Добродушкова)
36 77

May 6, 2014, 9:52 PM

Poetry » Civilian

615 1 3

Вече двадесет дни ти не си тук до мен!

Как да свикна с това, че те няма?

Дни омразни и болка, сякаш съм в плен.

А в сърцето ми зейнала рана.

Ти бе моята сродна душа,
дето даваше сила и вяра.
Ти бе всичко за мен на света,
еталон и утеха... и слава.

Все се питам какво не направих,
че „открадна” те Господ от мен?
И в какво съгреших, че остави ме

без приятеля, с който бяхме тандем?

Може би богохулствам?
Нека Бог ми прости.
Но откакто те няма,

всичко в мене крещи.

И природата даже за тебе скърби.

Знам, не може да бъде от мен покорена!

Вече двадесет дни не спря да вали.
И да мокри душата ми овъглена.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shon (Упорита Добродушкова)

2014-07-10T02:05:50+03:00

Благодаря,Любомир!
shon (Упорита Добродушкова)

2014-05-23T13:18:53+03:00

Благодаря за високата оценка, Криси!
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-05-15T17:52:54+03:00

"Вече двадесет дни не спря да вали.
И да мокри душата ми овъглена."

Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих, сътворен с оригинално поетично майсторство! Поздрави! И никога не забравяй, че животът е усилие, което винаги си струва!