Вече двадесет дни ти не си тук до мен!
Как да свикна с това, че те няма?
Дни омразни и болка, сякаш съм в плен.
А в сърцето ми зейнала рана.
Ти бе моята сродна душа,
дето даваше сила и вяра.
Ти бе всичко за мен на света,
еталон и утеха... и слава.
Все се питам какво не направих,
че „открадна” те Господ от мен?
И в какво съгреших, че остави ме
без приятеля, с който бяхме тандем? ...