May 3, 2012, 10:31 AM

Болката на поета 

  Poetry » Love
1151 0 4
Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство
отново бие в гръдния му кош,
от самотата си твори изкуство,
но сякаш реже себе си със нож!
Раздран, разчорлен и отхвърлен,
сякаш бил се е със хилядна войска,
посреща утрото самотен,
усмихнат е фалшиво за света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарк Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??