Болката на поета

3 may 2012, 10:31

Poesía » De amor

995 0 4

Плачът отеква в празна стая,

потъва в тишина от лед.

Утрото не идва, далеч е краят

и плаче тук поредният поет.

Болката, единственото чувство

отново бие в гръдния му кош,

от самотата си твори изкуство,

но сякаш реже себе си със нож!

Раздран, разчорлен и отхвърлен,

сякаш бил се е със хилядна войска,

посреща утрото самотен,

усмихнат е фалшиво за света!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.