Любо (Любен Стефанов)
86 202
May 15, 2007, 12:40 PM

Болница 

  Poetry
1371 0 8

БОЛНИЦА

И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска.
 

Усещаш как увиснал си на косъм -
над зиналата бездна - тишината.
Откъсвайки се, дълго ли се носиш?! -
бездомен лист, политнал към земята...
 

И все така -  преди да съгрешиме
сме доктори, а после пациенти.
Светът е болница, където пием -
страдание и радост, без рецепти.
 

А после шием раните, които
са ръфали хиени и койоти.
С душа закърпена все тъй се питам -
къде изтича сокът на живота?!
 

И как спринцовката да влее вяра
в изстрадалото тяло на човека,
щом в мрака светят зъбите на звяра -
стаил се край житейската пътека...
 

Съзираш като в огледало ясно -
затвореният образ се раздува.
Когато в болницата му е тясно,
духът в пътеки слънчеви пътува.
 

© Любен Стефанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??