БОЛНИЦА
И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска.
Усещаш как увиснал си на косъм -
над зиналата бездна - тишината.
Откъсвайки се, дълго ли се носиш?! -
бездомен лист, политнал към земята...
И все така - преди да съгрешиме
сме доктори, а после пациенти.
Светът е болница, където пием - ...