Името ми е Дебора

Дебора, лична девойка.

Името ми е старо и българско,

и произлиза от дебър,

дърво пищно, клонато,

върху което резбари,

с длето си изливат душата.

Дебора съм - болярка,

жена със знатно потекло.

Осанката ми е царствена.

От месеца съм по-гиздава,

дето изгрява над Света гора.

Облечена съм в пурпур копринен,

в ризи от платно свилено,

по-тънко и от паяжина,

с пазви богато везани.

На кръста ми шнурове разноцветни.

Чапрази от мед и злато,

със седеф и камъни скъпоценни.

Косите ми - житни ръкойки,

красят ги накити тежки

сребърни брошки и диадеми.

Накити – пафти, чапрази,

нанизи сребърни, златни пендари,

обеци, гривни ковани,

от мед, сребро и злато,

завършват мойта премяна.

В Търновград съм се родила,

в род царствен, прославен.

Синя кръв във вените си нося.

Със златни ябълки си играя

в бащини хладни покои.

И мъдри книжки си чета,

със златен обков обвити,

с камъни безценни украсени,

с мъдро слово написани

и с плетеници изписани.

На рамото ми кацат соколи,

кога изляза до портите на Царевец,

да си срещна Деляна,

кога се от лов завръща

от гъсти гори букови,

и си ми китка донася

от всякакви цветя пролетни –

иглики, божур и здравец

и още теменуги лилави,

които в коси си закичвам.

Болярка съм си, лична девойка

В Търновграда живея,

столица на царство славно, преславно,

с българиски царе велики