Името ми е Дебора
Дебора, лична девойка.
Името ми е старо и българско,
и произлиза от дебър,
дърво пищно, клонато,
върху което резбари,
с длето си изливат душата.
Дебора съм - болярка,
жена със знатно потекло.
Осанката ми е царствена.
От месеца съм по-гиздава,
дето изгрява над Света гора.
Облечена съм в пурпур копринен,
в ризи от платно свилено,
по-тънко и от паяжина,
с пазви богато везани.
На кръста ми шнурове разноцветни.
Чапрази от мед и злато,
със седеф и камъни скъпоценни.
Косите ми - житни ръкойки,
красят ги накити тежки
сребърни брошки и диадеми.
Накити – пафти, чапрази,
нанизи сребърни, златни пендари,
обеци, гривни ковани,
от мед, сребро и злато,
завършват мойта премяна.
В Търновград съм се родила,
в род царствен, прославен.
Синя кръв във вените си нося.
Със златни ябълки си играя
в бащини хладни покои.
И мъдри книжки си чета,
със златен обков обвити,
с камъни безценни украсени,
с мъдро слово написани
и с плетеници изписани.
На рамото ми кацат соколи,
кога изляза до портите на Царевец,
да си срещна Деляна,
кога се от лов завръща
от гъсти гори букови,
и си ми китка донася
от всякакви цветя пролетни –
иглики, божур и здравец
и още теменуги лилави,
които в коси си закичвам.
Болярка съм си, лична девойка
В Търновграда живея,
столица на царство славно, преславно,
с българиски царе велики
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados