В двора съседен растяха,

елхичка и борче красиви,

години минаваха,

птички в клоните гнезда си правеха.

Миришеше на бор и елха,

децата ми

под тяхната сянка израснаха

и аз като орлица разпервах крила

- пазех ги

"клонче" да не падне 

от техните крехки тела!

Но бурен вятър се изви, 

клоните на борчето и елхата счупи,

а мойте деца по света разпиля!

Самотна в бурята ниско кръжа, 

с надежда на някое клонче да кацна, 

крила уморени

до остарялото си тяло да прибера!