В двора съседен растяха,
елхичка и борче красиви,
години минаваха,
птички в клоните гнезда си правеха.
Миришеше на бор и елха,
децата ми
под тяхната сянка израснаха
и аз като орлица разпервах крила
- пазех ги
"клонче" да не падне
от техните крехки тела!
Но бурен вятър се изви,
клоните на борчето и елхата счупи,
а мойте деца по света разпиля!
Самотна в бурята ниско кръжа,
с надежда на някое клонче да кацна,
крила уморени
до остарялото си тяло да прибера!
© Анка Александрова Все права защищены