Apr 6, 2009, 6:13 PM

Борба 

  Poetry » Phylosophy
579 0 2

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш!
Заключваш, но тръгнал
по жаравата веднъж,
е късно да се върнеш,
а пепелта изстива
отведнъж, забравила
за стъпките ти плахи.
Жаравата не се предава,
тя иска още да пламти!
И струи ледени
тя иска да попива.
Ти искаш май да спреш,
понятно е, но е тръпчиво.
Червеното в краката ти блести,
със синкав пламък. Но без огън!
Не те гори – ти просто премини
и нека символът те пази!
От злини…

 

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??