6.04.2009 г., 18:13 ч.

Борба 

  Поезия » Философска
575 0 2

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш!
Заключваш, но тръгнал
по жаравата веднъж,
е късно да се върнеш,
а пепелта изстива
отведнъж, забравила
за стъпките ти плахи.
Жаравата не се предава,
тя иска още да пламти!
И струи ледени
тя иска да попива.
Ти искаш май да спреш,
понятно е, но е тръпчиво.
Червеното в краката ти блести,
със синкав пламък. Но без огън!
Не те гори – ти просто премини
и нека символът те пази!
От злини…

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??