NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
29 89
Mar 16, 2021, 7:28 AM

Борба 

  Poetry » Phylosophy, Other
1511 2 9

Във локвите се къпеха врабчета.

Жени простираха прането..

Оглеждайки се във прозорците измити

полека решеше си слънцето косите.

През сълзи аз обличам бялата си блузка,

че моят Санчо  Панса ме напуска:

омръзнало му да препускаме подир мечтите,

да страдаме от удари добре прикрити.

Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам

и ще се боря докато тая надежда,

че има по света страна където

Ромео не напуска Жулиета,

че някъде е живо и момчето,

което пази свойта роза във сърцето,

че има красота и има истина

край нас, а не в романите измислени!

© Надежда Тодорова - НадиКа All rights reserved.

The work is a contestant:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

23 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??