16 мар. 2021 г., 07:28

Борба 

  Поэзия » Философская, Другая
1682 2 9
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка,
че моят Санчо Панса ме напуска:
омръзнало му да препускаме подир мечтите,
да страдаме от удари добре прикрити.
Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам
и ще се боря докато тая надежда,
че има по света страна където
Ромео не напуска Жулиета, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

23 место

Предложения
: ??:??