Гонеха се лудо на слънцето лъчите
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата
и неусетно заваля снегът,
но стана пролет - цъфнаха цветята
и знойно лято си проправи път.
"Къде съм аз сред този кръговрат?" -
за мен се сляха "после" и "преди"
и нямам място в монотонния ни свят,
но ще оставя своите следи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up