Гонеха се лудо на слънцето лъчите с плътния воал на непрогледен нощен мрак. В галоп изнизаха се нощите и дните и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата и неусетно заваля снегът, но стана пролет - цъфнаха цветята и знойно лято си проправи път.
"Къде съм аз сред този кръговрат?" - за мен се сляха "после" и "преди" и нямам място в монотонния ни свят, но ще оставя своите следи.
Те ще бъдат огорчените слова и ропотът срещу ненужното забвение, и макар да се съмнявам, ще спре ли времето това, в поезията си ще намеря аз спасение...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.