Агитация и пропаганда,

без слава, сребро или мъничко правда,

за този който я води, тая борба.

Без средства, подкрепа, топор, сечива,

без глътчица от прашния въздух дори,

без фанфари, глъч и люти шеги,

спуснат дълбоко в тила на врага,

до колене в помия сред чужда войска,

да рие в блатото сред враждебно обкръжение,

да търси камъчетата в туй ново поколение,

дето като тръкнеш малко и изпускат светлина.

Ще го вземеш, шлифоваш и пуснеш във река.

Да ходи, да рие обратно за себеподобни в тинята.

Да пресушава водоеми, да пресява пясък в пустинята.

И мимоходом да внася съзнание в класова борба.

Нелека задача в мочурлива среда.

Сред стихийно течение като да строиш мостове -

лесно няма, но има нужда от волове.

С животинска сила да се впрегне тягата във ВЕЦ.

И с научна мисъл да се тури на изгнилото конец.

Да се гради с търпение и дълг животът нов.

От сплотен в група, човек за кризиси готов.

Светът нас чака…

Пък нека се кикотят жабите.