Агитация и пропаганда,
без слава, сребро или мъничко правда,
за този който я води, тая борба.
Без средства, подкрепа, топор, сечива,
без глътчица от прашния въздух дори,
без фанфари, глъч и люти шеги,
спуснат дълбоко в тила на врага,
до колене в помия сред чужда войска,
да рие в блатото сред враждебно обкръжение,
да търси камъчетата в туй ново поколение,
дето като тръкнеш малко и изпускат светлина.
Ще го вземеш, шлифоваш и пуснеш във река.
Да ходи, да рие обратно за себеподобни в тинята.
Да пресушава водоеми, да пресява пясък в пустинята.
И мимоходом да внася съзнание в класова борба.
Нелека задача в мочурлива среда.
Сред стихийно течение като да строиш мостове -
лесно няма, но има нужда от волове.
С животинска сила да се впрегне тягата във ВЕЦ.
И с научна мисъл да се тури на изгнилото конец.
Да се гради с търпение и дълг животът нов.
От сплотен в група, човек за кризиси готов.
Светът нас чака…
Пък нека се кикотят жабите.
© Александър Митков Всички права запазени