May 28, 2009, 6:57 AM

Борец 

  Poetry » Phylosophy
684 0 0

Красиви са очите ти,

загледани дълбоко в мен,

разлистващи душата ми до дъно.

 

Безмълвно гледаш ме със твойте две очи

и в мигом всичко преценяваш,

а не кат'мен - на две на три - и после да се оправдаваш.

 

Това така и онака, не нямах шанс и прочее,

животът пак подаде ми ръка, но аз отблъснах го с безочие.

 

И ето, днес сме седнали с теб, съдба,

да нищим, що е то животът - има ли почва у нас,

или напротив,

на масата след две ракии всичките сме патриоти!

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??