Красиви са очите ти,
загледани дълбоко в мен,
разлистващи душата ми до дъно.
Безмълвно гледаш ме със твойте две очи
и в мигом всичко преценяваш,
а не кат'мен - на две на три - и после да се оправдаваш.
Това така и онака, не нямах шанс и прочее,
животът пак подаде ми ръка, но аз отблъснах го с безочие.
И ето, днес сме седнали с теб, съдба,
да нищим, що е то животът - има ли почва у нас,
или напротив,
на масата след две ракии всичките сме патриоти!
© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados