Градът заспива във вечерните часове,
събужда се рано – още в зори,
тихият градски шум ме зове
и привиждам улиците дори.
От дясно, като някоя птица,
високо над Босилеград стои –
хълмът, наречен Рисовица
и всекидневно минувачите брои.
От ляво Рамни дел славен
изпраща залеза на слънцето,
който е ден след ден по–равен
и пълни със светлина сърцето. ...