dragon (Никица Христов)
220 657
19 ene 2010, 14:19

Босилеград 

  Poesía » Del paisaje
812 0 4

Градът заспива във вечерните часове,
събужда се рано – още в зори,
тихият градски шум ме зове
и привиждам улиците дори.

От дясно, като някоя птица,
високо над Босилеград стои –
хълмът, наречен Рисовица
и всекидневно минувачите брои.

От ляво Рамни дел славен
изпраща залеза на слънцето,
който е ден след ден по–равен
и пълни със светлина сърцето.

Тук минава малка река, но пълноводна
нейното име е Драговищица,
налива земята плодородна
и е обявена за кралица.

В Босилеград е моят дом скромен,
там, където съм роден и живял,
който изпълнява всеки мой спомен
за песните, които съм някога пял.

Тук са родителите и роднините,
братята и сестрите, всички приятели,
с които брахме крушите и дините
и бяхме на късмета държатели.

Като дете обичах хубавата песен
и да заиграя ситна ръченица,
да събера узрелия клас наесен
от ръж, царевица и пшеница.

А сега Босилеград остава без мен,
градът с историята известен
оставен, но не само за един ден -
дали към него аз съм честен?

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??