В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.
Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа.
Дъждът валеше, галещ и лиричен...
а споменът я носеше в нощта.
Танцуваше пак босото момиче
със тайнствен кавалер на своя бал...
Покани я - бе толкова различен,
галантен като принц в костюма бял. ...