2.06.2013 г., 19:41 ч.
Босото момиче
В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.
Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа.
Дъждът валеше, галещ и лиричен...
а споменът я носеше в нощта.
Танцуваше пак босото момиче
със тайнствен кавалер на своя бал...
Покани я - бе толкова различен,
галантен като принц в костюма бял.
Потръпна плахо нежното момиче,
щом взе я той внезапно на ръце -
обувка скъса в танца романтичен,
но подари му своето сърце.
Вървеше тихо босото момиче,
ръка в ръка със влюбено момче -
дъждът в прегръдките им се затича,
а те го пиеха, лице в лице.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много романтично
Тези вечно убиващи обувки, колко ли момичета са оставали боси заради тях... -
Благодаря на всички взели отношение. Извинявам се на Мая Попова и Георги Колев, наистина не е моя работа да преценям чуждото мнение.Единственото, което искам е - да имам право на защита срещу ехидни коментарчета. В други сайтове и социални мрежи го има. Така всеки може да прецени каква критика да търпи,аз се всушвам в добронамерената, градивната. Иначе само се плюем. В правото първият постулат е - право на защита...всеки го има по закон. Приятна вечер!
-
Красиво стихотворение- грозни коментари.
Може би аз съм в грешка, но си мислех, че това е сайт за лично творчество, неща, произлезли от душите на хората (малкото останали поетични души), не знаех, че така се коментира тук....Жалко! -
Припомни ми за моят бал, който не завърши толкова добре.
Но като цяло, държеше ме в напрежение, защото очаквах фатален край. -
Митко, сигурно няма да ти е толкова хаотично, ако оцениш прехода в края на втората строфа. След нея има връщане назад във времето, а в последния куплет отново се връщаме в сегашния момент. Това вече беше отбелязано от Етчи (Анета Саманлиева).
Стреснаха ме грозните думи, казани тук. Недейте така, хора. Уважавам и двама ви - и Митко, и Мишо, ценя ви като поети и не искам да ви виждам такива... грозни. Бъдете красиви, моля ви.
. -
Ех, припомни ми младостта и моя бал, отпреди близо сто години, когато бях едва на осемнадесет... Красива творба! Поздрави, Поете!
-
Безумно е, да се връщам на тази страница, но го правя за да отговоря на два също толкова безумни коментара.
B (Виктор ): 3-06-2013г. 20:13
Интересно сдърпване на професионално-поетическа основа. Ако позволите мнение на непрофесионалист - гадно е. Гадно е да прочетеш едно мило, нежно, романтично- розово стихотворение, представяйки си автора, като поетична душа без връзка със реалността, яхнал пегаса и литнал във висините духовни....и после след този полет на въображението да те приземят с размяна на хапливи коментари по-подходящи за женския пазар. Към позналите се - обиждайте се защото това ми е целта. Белким се и замилсите. Поети бъдете не само на белия лист но и в живота.
...та Викторе, да те попитам: къде видя обида в моя коментар? след като си написал - "обиждайте се". А що се отнася до личност - поет, прочети нещо биографично за един великан в българската литература като Кирил Христов и веднага ще си промениш мнението, да не говорим за Толстой, Байрон и Джек Лондон...
И сега към Ели - voda (Елица Ангелова): Ели, тук спор няма! Един потребител, чието не много добро стихо се опитах да коментирам, изказвайки личните си впечатления, изля цялата си душевна помия върху мен, намесвайки част от администрацията на сайта, и други мой лични прояви, събития и приятели, предизвикани съвсем непонятно за мен - от що... Извън правилата на сайта и на всякакви човешки и морални норми.
И се чудя, само аз ли прочетох тази словесна жлъч, или просто на всички ви, това не прави впечатление? ...което е много жалко... -
Приятели, не спорете.
Днес поезията е многолика - мозайка от стилове.
Вгледайте се в препоръчание, избраните, наградените в разни конкурси: ще откриете и трудно разбираеми, с нарушение на логиката ( за която говори Митко и на която също държа); ще срешнете и с ритмични и римни нарушения, и с други отклонения ( според вашите представи).
Аз за себе си разбрах и съм убедена: всичко може да се приеме, дори да се извиси. И всичко може да се отрече, дори да се срине, да се зарови 10 метра в земята.
Зависи от много неща... -
Миличко е!
(Не се сърди на Никифоров- той само привлича вниманието към теб
реклама- дето се вика -
Поздрави!
-
Мишо, бъди така добър да не се бъркаш в моите сетива и да не ми казваш от какво да се срамувам и от какво - не. Достатъчно голяма съм сама да преценявам. Време ти е да пораснеш да търпиш критика.
-
Върна ме в годините на моя бал, обзе ме едно много приятно настроение
-
Много е красиво, образът на влюбеното момиче е прелестен и съвсем не ми е хаотично, да ме извини " специалистът ". Една красива приказка! Аплодисменти от един неспециалист!
-
Много ми хареса, не само като рима и ритъм, но и като идея!
Прочитайки творбата, аз видях следното (да ме извини автора ако прочита ми е по-различен от идеята му)
Първите два куплета (за начало) и последният (тъй наречен финал) показват ни вървящото момиче под дъжда сега, след онзи отминал миг тогава - едно вълнуващо случване.
Случване което спомня си и след което разбрало е момичето какво е любовта.
Така видях стиховете и така ми харесаха.
Поздрав и усмивка от мен
с пожелание за хубав ден! -
Поздрав за хубавото стихо, Мишо!... Не се ядосвай!...
-
Хубаво е!Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа. -
Димитре, това, че някой е дошъл на представянето ти, не значи, че нещо разбираш от поезия. За мен си едно дребно човече, никога няма да пораснеш... Злобата ще те изпие! В теб няма достойнство, има само злина... И Недялко Йорданов да ти направи темане, все си същия мижатурник... Срамувам се, че в Откровения има боклуци като теб...Мене ме е срам, заради Мая и Георги Колев...щото тях не ги е срам...интересно защо...
Не може една луда персона като теб да се гаври с хората. Ако ми изтрият коментара, ще поведа войната във Фейсбук...да ти лъсне задника. -
Освен рими и ритъм, в едно стихотворение трябва да има и някаква последователност на действията или картините, зависи какво ни поднася авторът, а в това стихо, както си вървеше БОСОТО момиче под дъжда, в първите два куплета, незнайно как се появи бал, и кавалер... и танц, че и скъсана обувка, а уж беше босо? Хаотично ми е. Без ясно изведена мисъл към финал, това си остават само 5 куплета, които, лично на мен, нищо не ми казаха...Разпокъсани като образност и смисъл...
-
Много ви благодаря!
Бъдете влюбени! -
ех,че нежнооо
-
Асоциацията е пленяваща, слова като по вода...
-
Върна ми абитуриентския ми бал 1965! Аз бях момчето!Браво!
-
!!!!
-
Прекрасно стихо,Мишо!Поздравление!
Бъди! -
Ех,че хубаво!И денят ще е хубав!
-
... и романтично Поздрави!
-
Стихотворението ти създава много приятно настроение! Поздрави!
-
красиво и по детски наивно
-
Невероятно много ми хареса!
-
Интересно, от твоето дъждовно-босо-момичешко стихотворение ми стана едно такова, слънчево
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
