Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Jun 22, 2007, 3:38 PM

Ботев на 40 

  Poetry
4.0 / 1
841 0 5
Тоз жифетожифе ми влезе в главата,
посят от учителки в бели премени.
Учителки мили, поклон до земята!
Но ви се сърдя, че не питахте мене.
Роден в петокласната ми тривиалност,
поетът издъхна от детска умора,
разми се в модерна букварна баналност,
тъй както копър пълзи в таратора.
Поете, прости ми! Не съм те забравил.
И него го помня, да - Жив е той, жив е!
Добре, че за малко те бях изоставил,
та пак да ми дойдеш на гости във Сливен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works
  • kalin_n (Калин Найденов) Колелото на съдбата
    Колелото на съдбата
  • Яким (Яким Дянков) The dream has a name
    Let the feeling shine – brightly and divine. Let your heart be mine. Let me be your wine. Only you c...
  • Rois (Събина Брайчева) Say it
    Say it. They are just three words. Come on. Get your courage. Say it first. Say it. You know me so l...
  • Burns The Last
    You and I, The last of our kind, Let us join To meet the sunset And tread together ......

More works »