Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
22 июн. 2007 г., 15:38

Ботев на 40 

  Поэзия
784 0 5
Тоз жифетожифе ми влезе в главата,
посят от учителки в бели премени.
Учителки мили, поклон до земята!
Но ви се сърдя, че не питахте мене.

Роден в петокласната ми тривиалност,
поетът издъхна от детска умора,
разми се в модерна букварна баналност,
тъй както копър пълзи в таратора.

Поете, прости ми! Не съм те забравил.
И него го помня, да - Жив е той, жив е!
Добре, че за малко те бях изоставил,
та пак да ми дойдеш на гости във Сливен.

Добре, че почака до днес да порасна
и в моята стая четирсетгодишна
да влезеш най-после неземен, прекрасен,
а не като кисела сдъвкана вишна!

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За много ни трябват изживените години... Браво
  • БРАВО!!!Ето една позиция която си хванал и защитил адаш!Достойно!Човек оценява тогава когато има необходимост да го направи...А на 41 ще е може би още по....
  • И аз съм на това мнение! Добре си се справил.
    Въпреки че не съм на 40.
  • Прав си, Вальо. Напълно нов и осъзнат е прочита, когато си на 40 години. Поздрави!
  • Гротеска, но умело представена!
Предложения
: ??:??