О, брате мой, Колумбе!
Сърцето ми отново се опитва
да налучка ритъма на моя град,
във който много късно се завърнах,
за да обикна смешната му пасторалност...
Каквото някога обичах,
като тайфун зад мен остана
по чуждите морета и земи
и аритмично днес умирам –
кротичък еснаф
до хълбоците сладострастни на жена си...
Но пак душата ми е романтична скитница! ...