Apr 16, 2008, 6:36 PM

Бриз 

  Poetry » Love
1237 0 24
 

Летни сънища разказва вятърът,

приютен в черупчица на мида. 

Буди се в прегръдката на ятото

есенно, преди да си отиде.

 

Спира върху устните ми хладен.

С дъх на сол целува ги небрежно.

Думите, след тебе премълчани,

върху пясъка гравира нежно.

 

Слънцето търкулва по вълните

и денят потъва в бяла пяна.

Някъде далече са следите ти-

в спомена, където мен ме няма.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??