16 abr 2008, 18:36

Бриз 

  Poesía » De amor
1230 0 24
 

Летни сънища разказва вятърът,

приютен в черупчица на мида. 

Буди се в прегръдката на ятото

есенно, преди да си отиде.

 

Спира върху устните ми хладен.

С дъх на сол целува ги небрежно.

Думите, след тебе премълчани,

върху пясъка гравира нежно.

 

Слънцето търкулва по вълните

и денят потъва в бяла пяна.

Някъде далече са следите ти-

в спомена, където мен ме няма.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??