Летни сънища разказва вятърът,
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.
Спира върху устните ми хладен.
С дъх на сол целува ги небрежно.
Думите, след тебе премълчани,
върху пясъка гравира нежно.
Слънцето търкулва по вълните
и денят потъва в бяла пяна.
Някъде далече са следите ти-
в спомена, където мен ме няма.