yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Jul 4, 2012, 1:55 PM

Бродници 

  Poetry » Phylosophy
643 0 11

 

 

– Не пипай Божиите птички! –

гълчеше баба всяко лято,

решех ли колчем да надничам

на лястовиците в гнездата.

 

Щом бишнеш крехкото им гняздо,

проклинат те, недей ги пипа.

Бягай на игра, поразнико,

немирнико прелюбопитен.

 

И тези бродници летяха

по две над цъфналата слива.

Но в студ и сняг, и в дъжд и вятър

аз знаех, че не си отиват

 

душите им – загадки тъмни,

и дишат в слънчевата слама

и пазят жив духа на кълна,

без чийто шепот пролет няма.

 

Кроячки с ножиците черни –

щом робата на юни шиха

и летен дъжд с тропоска едра

една неделя споделиха,

 

превърнаха се във магия

с акордите си поднебесни.

Звучаха тъжно елегийни

ангелогласните им песни,

 

преди гнездата да напуснат.

И днес, осеяна с каверни,

стрехата рони се с покруса.

Те май си тръгнаха без време,

 

отвъд когато се търкулна

по стръмното на баба шалът,

пък аз подире му се втурнах  –

една от тях да търся – бяла.

 

 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??