– Не пипай Божиите птички! –
гълчеше баба всяко лято,
решех ли колчем да надничам
на лястовиците в гнездата.
Щом бишнеш крехкото им гняздо,
проклинат те, недей ги пипа.
Бягай на игра, поразнико,
немирнико прелюбопитен.
И тези бродници летяха
по две над цъфналата слива.
Но в студ и сняг, и в дъжд и вятър
аз знаех, че не си отиват ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация