През гердана на живота ти минавам,
нанизан като брояч на твойто време
и откъсва се във перла - стон сподавен,
в косите ти се впива като гребен...
а в очите ти съзирам зов предишен,
същ - разказвач на неразказани истории
и не издържал да слушам повече как дишаш
от твойте нишки се рисувам във теория...!
Изгубени, но незахвърлени - като години,
минути, седмици и колко мними дни със теб...
от фугите, без тебе, още незазидан
тръпна пред теб - почти във теб, в усмихнат съспенс...