Имал съм психично отклонение.

В твоето лице виждам фалш и разложение.

В твойта красота отровно унижение.

А в моята омраза сладко облекчение.

Ходя бос по натрошени стъкла.

Не чувствам нищо, лоша новина.

Ще полегна малко, да почина.

“СТАВАЙ!” викат, щял съм да загина.

Как да убиеш туй, що е мъртво вече,

Дяволът ме люби, а Господ ме отрече.

На вонящия чакал лигата потече.

Глупостта човешка душата ми посече.

Маската си слагам с усмивка до уши.

Омразата да скрия и да видя как кърви.

Туй, що ти наричаш смисъл, лъскави мечти.

Живот вмирисан, дето нещо не върви.

Слушам ти брътвежа и ми идва да крещя.

Звяра в мен събуждаш, земята ще взривя.

Всичко, що пълзи, в кръв ще потопя.

Ще бъда огнена стихия, края на света.

А ти ще се криеш, но не мож да се скриеш.

Възмездие ще има, от болка ще виеш.

Накрая той ще спечели, а ти ще умреш.

Защото си смъртен, вирус, келеш.