8.01.2008 г., 9:13 ч.

Бруталната Истина 

  Поезия » Философска
862 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Имал съм психично отклонение.

В твоето лице виждам фалш и разложение.

В твойта красота отровно унижение.

А в моята омраза сладко облекчение.


 

Ходя бос по натрошени стъкла.

Не чувствам нищо, лоша новина.

Ще полегна малко, да почина.

“СТАВАЙ!” викат, щял съм да загина.


 

Как да убиеш туй, що е мъртво вече,

Дяволът ме люби, а Господ ме отрече.

На вонящия чакал лигата потече.

Глупостта човешка душата ми посече.


 

Маската си слагам с усмивка до уши.

Омразата да скрия и да видя как кърви.

Туй, що ти наричаш смисъл, лъскави мечти.

Живот вмирисан, дето нещо не върви.


 

Слушам ти брътвежа и ми идва да крещя.

Звяра в мен събуждаш, земята ще взривя.

Всичко, що пълзи, в кръв ще потопя.

Ще бъда огнена стихия, края на света.


 

А ти ще се криеш, но не мож да се скриеш.

Възмездие ще има, от болка ще виеш.

Накрая той ще спечели, а ти ще умреш.

Защото си смъртен, вирус, келеш.

© Жоро Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??