БРЯГ
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла".
Натам отправен взорът, след себе си увлича
онази тръпка древна, която те опарва
с неясния си намек и лесно те обрича -
остатъка от дни в пиянство да прекараш.
И вече съм пиян, макар и неопитал
все още питието с насладата голяма.
Така осъден бурето усмихнат ритва, ...