10 мая 2007 г., 14:57
Бряг
БРЯГ
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла".
Натам отправен взорът, след себе си увлича
онази тръпка древна, която те опарва
с неясния си намек и лесно те обрича -
остатъка от дни в пиянство да прекараш.
И вече съм пиян, макар и неопитал
все още питието с насладата голяма.
Така осъден бурето усмихнат ритва, ...
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла".
Натам отправен взорът, след себе си увлича
онази тръпка древна, която те опарва
с неясния си намек и лесно те обрича -
остатъка от дни в пиянство да прекараш.
И вече съм пиян, макар и неопитал
все още питието с насладата голяма.
Така осъден бурето усмихнат ритва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Любен Стефанов Все права защищены
Предложения
-
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
-
Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
