Нощта играе смело със въображението ми.
Не ù оставам длъжна. И отвръщам.
В прозорците нахално отражението ми
усмихва се с фантазии за къщите,
които се разстилат пред очите ми.
И сгушени в града приветстват мрака.
Представям си, че кротичко вратите им
една след друга се отварят във очакване.
Да вляза. Да разгледам същността им.
Да се дивя на чудната им пазва.
Във спалните им тихо гордостта им
въздишка след въздишка се запазва. ...