Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо,
щом случайно зърна твоя лик,
струи от лъчи с очи през рамо
свиваш в китка с погледа-светлик.
И тогава литвам, като птица.
Нищо, че е есен, тя е пролет в мен,
щом трепти в дъха ми пулсът
на обичане, преляло в слънчев ден. ...